Имаме удоволствието да споделим, че проф. д.ю.н. Георги Пенчев – най-авторитетният учен в областта на екологичното право в България – предостави писмено научно становище в подкрепа на предложенията на Сдружение ЗА ТУРИЗМА НА КАЛИАКРА във връзка с проекта за Общ устройствен план на община Каварна.
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев потвърждава, че направените от нас предложения са юридически издържани и напълно съвместими както с правото на Европейския съюз, така и с националната нормативна уредба. В предоставеното от него становище те получават експертна научноправна валидация и се препоръчва тяхното пълно интегриране в окончателния вариант на устройствената документация като съществен принос към устойчивото планиране и регулиране на специализирани територии.
От Сдружение ЗА ТУРИЗМА НА КАЛИАКРА изказваме искрена благодарност и признателност към проф. д.ю.н. Георги Пенчев за изключително високата научна и институционална оценка. Неговата подкрепа представлява ясен знак за правната и научна валидност на визията ни за устойчиво развитие, основано на съвместимост между правото, културното наследство и опазването на природната среда.
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев:
Личността, която изгради съвременното българско екологично право
Професор доктор на юридическите науки Георги Пенчев безапелационно се утвърждава като една от най-ярките, влиятелни и фундаментални фигури в съвременната история на българското екологично право. Неговият принос далеч надхвърля рамките на класическия университетски преподавател или научен изследовател – той е визионер, архитект и вдъхновител на цяло поколение учени, юристи, законодатели и експерти в сферата на опазването на околната среда и правното регулиране на тази изключително динамична и стратегическа материя.
Кариерният и научен път на проф. Пенчев е олицетворение на академична последователност, стратегическа визия и абсолютно професионално усъвършенстване. Завършил специалност „право“ в елитния Юридически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, още в ранните години на прехода към екологичното право той избира да специализира „Правни проблеми на опазване на природната среда“ – насока, която по онова време е напълно новаторска и слабо застъпена в България.
От 1986 до 1989 г. той е редовен докторант в Института за държавата и правото (ИДП) към БАН, като през 1990 г. защитава дисертация върху имуществената отговорност за замърсяване на водите – още тогава се позиционира като експерт в съвременни и остро актуални теми, с директно приложение за общественото и икономическо развитие. В периода 1990–1999 г. е научен сътрудник в ИДП-БАН, а през 1999 г. се хабилитира като доцент, за да се присъедини към Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където остава емблематична фигура и до днес.
През 2009 г. проф. Пенчев защитава професура по екологично право, а през 2017 г. достига абсолютния връх на академичната стълбица, придобивайки степента „доктор на юридическите науки“ (д.ю.н.) с монументалната си дисертация „Принципи на българското екологично право“. Този научен подвиг го нарежда сред строителите на българската екологична правна доктрина, до фигурите на пионери като акад. Петко Стайнов.
Уникалността на проф. Пенчев се състои и в неговия изключителен преподавателски и научно-методичен обхват. Той не само преподава „Екологично право“ в Юридическия и Биологическия факултет на Пловдивския университет, но е изнасял лекции и в Биологическия факултет на Софийския университет, в Бургаския свободен университет, Варненския технически университет, Русенския университет и др. Това демонстрира не просто разнообразие, а стратегическо проникване във всички ключови образователни центрове и среди, където се изграждат бъдещи лидери, експерти и регулатори в сферата на опазването на околната среда.
Неговите лекции са не просто курс по право – те са цялостна школа по интердисциплинарност, гражданска отговорност и научна методология. Преподаването му на бъдещи биолози и инженери показва, че проф. Пенчев е визионер, който е осъзнал необходимостта от взаимодействие между природните науки и правото десетилетия преди тази парадигма да се наложи в Европа.
